Description:
Едната цел на дисертацията е да изследва трансформациите на книжното тяло, характеристиките, формите и функциите на нововъзникналата компютърно опосредствана текстуалност, както и културните трансформации, които тя повлича след себе си в периода на залеза на печатната книга. Трудът разглежда как срещата на теорията и литературата с компютърните технологии поражда нови понятия, модели и перспективи за литературата. Втората цел на настоящата дисертация е изследването на човешкото тяло и неговите трансформации в средата, където границите между технологичното и органичното се размиват и от това сливане се пораждат нови антропологични мутации хибридни форми, тълкувани най-различно като киборг, изкуствен интелект, чудовищно същество или поредно естествено стъпало в еволюцията на човека към постчовешки индивид.
Тезата се противопоставя на доминиращия техноутопичен стремеж към „обезтелесяване” с твърдението, че тялото е детерминиращо относно субектността, която е разположена - буквално и преносно в него. В разрез с преобладаващите крайни мнения за дехуманизацията на телесното, аз твърдя, че постоянното фокусиране върху тялото в различните текстове описващи киберпространството, макар и като киборгизирано итехнологично проникнато, доказват, че то остава основно в разбирането и оценяването на понятието “човешко”.
Дисертацията търси отговор на следните въпроси: Какви трансформации търпи тялото в киберпространството, представени на ниво образ и функция в печатната и в киберлитературата? Как тези промени в тялото, протичащи под напора на новите дигитални технологии, променят взаимовръзката тяло - субект? Какви са последиците за тялото (както за художествените образи, така и на читателя) от взаимодействието им с киберпространството? Какви са променящите се представи за тялото и телесното в киберлитературата, възникващи под натиска на био-техниката и какво е тяхното възприемане от читателя? С оглед на целите на изследването се извършва основен обзор и дефиниране на концептуалния апарат. Търсят се пресечните точки между феноменологията на Морис Мерло-Понти и умерения постхуманизъм в анализа на киберлитературата, която изостря вниманието към процеса на възприемането на текста като го усложнява, използвайки специфичните механизми за конструиране на мрежовия текст.
