Културно-просветен и духовен живот в Плевен през Възраждането

Abstract

Основна теза на настоящата работа е, че като средище на стопанския живот Плевен се превръща в културно-просветен и духовен център в българските земи през Възраждането като за това е издирен и обобщен нов доказателствен материал, който очертава по-ясно и убедително мястото на града в националната летопис. Това определя задачата на разработката по редица неизяснени и значими въпроси от културната история на Плевен през националното ни възраждане – дейност на общината по изграждането на училища и църкви в Плевен, развитие на учебното дело, първото светско девическо училище, книжовна дейност и разпространение на възрожденската книжнина, читалище, женско дружество в Плевен, плевенчани в борбата за църковно-национална независимост. Целта е да се изясни местото и ролята на гр. Плевен за общия културен и стопански напредък и приносът му в българския културно-просветен възрожденски живот, неделимата му част от духовното съзряване на българския народ в Българското национално възраждане. Всички данни насочват към извода, че като средище на стопанския живот Плевен се превръща в културно-просветен център в българските земи праз Възраждането. Плеядата културно-просветни дейци в Плевен се превръща в обединителен център на местните българи в борбата им за културно-национална и политическа независимост като неделима част от общонационалните възрожденски процеси.