Опазване и достъп до славянското ръкописно книжовно наследство на България – случаят Народна библиотека „Иван Вазов” Пловдив

Abstract

Със своята колекция от 356 паметника Народната библиотека в Пловдив е най-голямото извънстолично хранилище на ръкописни книги в страната. Ръкописната колекция на библиотеката не е каталогизирана в електронна форма. Налична е регистрация на първо ниво – в инвентарна книга и на трето ниво – в научен опис, издаден отдавна и превърнал се днес в библиографска рядкост. Затова целта на настоящата работа е да се изработи каталог от стандартизирани описания на славянските ръкописи от ХІІ-ХVІІІ в., които разкриват основните палеографски и кодикологични характеристики на ръкописните паметници, като се използва, последователно и във възможната пълнота, единна схема на описание.

Дипломната работа е разработена в четири части. В първата е представена историята на славянската ръкописна сбирка и е направен преглед на основните u описи. Втората част предлага кратък съдържателен обзор с акцент върху основните белези – хронологичен, жанрово-типологичен и културно-исторически. Третата част описва консервационните и реставрационните мерки и условията на съхранение на документите и прави препоръки за оптимизиране процеса на опазване на ръкописната колекцията. Четвъртата част представлява каталог на славянските ръкописи от ХІІ до края на ХVІІІ в. Така се генерира структуриран масив от палеографски данни за ръкописите, който да подготви включването им в платформа за управление на дигитално съдържание. Предлаганият каталог съдържа описанията на 132 славянски ръкописа. Той носи възможно най-пълната информация за колекцията, като постига разкриването u на равнище кодикологична единица, без да се стреми да я контекстуализира в корпуса на запазените до днес български паметници. Цели се постигането на точност и надеждност на поднесената информация, вътрешно единство на терминологията в рамките на изгражданата база от данни и успоредяването u с утвърдените за националната археографска традиция подходи, баланс на отделните дялове на описанието, както и максимална формализация на данните. Към оформения корпус са подготвени няколко приложения: списък на използваните съкращения; списък на използваните албуми на водните знаци; разпределение на паметниците по хронология, по материал, по книжовни школи. В края на дипломната работа е приложен палеографски албум. За първи път се публикуват: • важни данни за конструкцията на книжното тяло: броя и състава на свезките, вида и наличието на оригинална номерация с указания за мястото на нанасянето u; • установява се броят на липсващите листове; описват се наличните механични добавки към отделните ръкописи, имащи самостоятелно кодикологично значение; • прецизирана датировка на 31 от ръкописите, направена в резултат на филиграноложки анализ; • сведения за общото физическо състояние на ръкописите и наличието на реставрационни намеси; • данни за историята на ръкописите, движението им, мястото на намирането им, начина на придобиване и датата на постъпване им в НБИВ; • библиографски посочвания за описваните обекти в научни публикации; • снимков материал на 15 от ръкописите в колекцията.

Настоящата работа може да бъде полезна за нуждите на дългосрочен проект за създаване на информационен масив, обединяващ археографски, кодикологични и литературно-исторически данни за славянското ръкописно наследство, съхранявано в българските библиотеки.

The Public Library in Plovdiv, with its collection of 356 written monuments, is the biggest depository of books in manuscript in the country, outside the capital. The library’s manuscript collection has not been catalogued in electronic format. It has a first-level registration in an inventory book, and a third-level one in a scholarly inventory. The latter was published long ago and is considered a bibliographic rarity nowadays. Therefore, the purpose of the present thesis was to make a catalogue of standard descriptions of the Slavonic manuscripts of 12th -18th c. revealing their main paleographic and codicological characteristics according to a consistently and most thoroughly applied unified description scheme. The diploma thesis has been elaborated in four parts. The first one presents the history of the Slavonic manuscript collection and provides a review of its main inventories. The second part offers a brief content survey, focused on the basic features - chronological, genre-and- typological, cultural and historical. The third part describes the conservation and restoration measures, the conditions of preservation of the documents, and suggests some recommendations for optimizing the safe-keeping of the manuscript collection. The fourth part constitutes a catalogue of the Slavonic manuscripts from the period 12th - end of 18th c. A structured file of paleographic data about the manuscripts has thus been generated, which is a preparatory step to their later inclusion in a platform for digital content management. The catalogue offered contains descriptions of 132 Slavonic manuscripts. It provides the most complete possible information about the collection, revealing it as a codicological unit, with no attempts at contextualizing it in the corpus of Bulgarian written monuments preserved until this day. The major aims have been to attain: accuracy and reliability of the information presented; an inner unification of terminology within the set up data base; its conformity to established approaches in the national archaeographic tradition; balance of the separate parts of the description; and maximum data formalization. Several appendices have been added to the body of the thesis: a list of the abbreviations used, a list of the water mark albums used, allocation of the written monuments by chronology, material, literary schools. A paleographic album is appended at the end of the thesis. The following is being published for the first time: o important data about the construction of the codex: fascicle number and composition, type and presence of original numbering, with indications of its place of application; o established number of the missing leaves; descriptions of the available mechanical additions to the separate manuscripts, which have a codicological importance of their own; o more precise dating of 31 manuscripts by means of watermark analysis; o data about the general physical condition of manuscripts and the presence of restoration interference; o data about the history of manuscripts, their movement, place of finding, mode of acquiring, date of registration in IVPL; o bibliographic reference to described documents in scholarly publications; o photographic materials concerning 15 of the manuscripts in the collection. The present thesis could be of use to a long-term project on the formation of a database combining archaeographic, codicological, literary and historic data about Slavonic manuscript heritage kept in Bulgarian libraries.