Практиките на погребване на ембриони, правото на (не)информираност и принципът на автономията

Abstract

Принципът на автономията предполага не-принуда за повече или по-малко знание от това, което бихме желали да имаме за себе си. Балансираното отношение в правото на информираност и неинформираност в сферата на (био)медицинските практики търси решение чрез оттегляне от директивното, с препоръката желаната информация да бъде вместена в контекста на доверен разговор, да бъде разбирана като информираност ”в процес”. Практиките на погребване на ембриони, практики на ръба на институционално утвърденото в последните години, по специфичен начин хвърлят светлина върху сложността на това отношение. С възможността за „ретроспективно осведомяване” (на клиента като засегнат родител) те заедно с това разширяват представата за една „стъпаловидна” информираност – информираността като процес. Принципът на автономията се оказва едновременно провокиран и утвърден.