Правен режим на съгласието за лечение

Abstract

Изискването за съгласие на пациента изразява признатата му от закона автономия в процеса на лечение. Поради това въпросът за съгласието за лечение има централно значение при оказването на медицинска помощ. Съгласие е необходимо както при прилагането на различните методи за диагностициране и лечение (чл. 87, ал. 1 ЗЗ), така и при донорството на органи, тъкани и клетки за трансплантация приживе (чл. 24, ал. 1 ЗТОТК). Такова е необходимо и при осъществяването на медицински научни изследвания (чл. 199, ал. 1 ЗЗ), при извършването на клинични изпитвания (чл. 96, ал. 1, т. 3 ЗЛПХМ), както и при прилагане на неконвенционални методи за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве (чл. чл. 3, ал. 1, т. 4 от Наредба № 7 от 1 март 2005 г. за изискванията към дейността на лицата, които упражняват неконвенционални методи за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве). Предмет на изложението е съгласието за лечение по смисъла на чл. 87, ал. 1 ЗЗ. Докладът разглежда поставените от българския законодател условия и изисквания към съгласието за лечение. Разгледани са въпросите относно това кой може да дава съгласие за лечение, кога се дава съгласието за лечение, какви са границите на съгласието за лечение, както и това какво представлява информираността при даването на съгласие за лечение.