Годишник на СУ "Св. Климент Охридски", Философски факултет. Книга Социология. Т. 103

Abstract

Фокусът на този том на годишника са резултати от изследвания на стипендианти по проекта „Градски изследвания: интердисциплинарни изследвания на млади учени“. Това е тригодишен проект, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ с основна цел стимулиране на интерес към града и на изследователски търсения в широкото и действително интердисциплинарно поле на градските изследвания. През 2009 г. в рамките на проекта бяха обявени три вида конкурси: - За изследователски проекти - За краткосрочни специализация - За докторанти Младите учени, спечелили съответните конкурси получиха финансова подкрепа за провеждане на своите изследвания и специализации (до 4000 лв.), а зачислените към катедра Социология докторанти на самостоятелна подготовка – стипендии. В настоящия том на Годишника присъстват 3 текста на млади учени, представителни за проведените три вида конкурси: Жана Попова, Бизнес паркът – град в града, се вглежда в едно ново за София градско пространство – Бизнес паркът и се пита доколко то от една страна се вписва в установената и обживяна от години градска среда на панелния комплекс; а от друга страна – как преживяват това ново пространство неговите обитатели. Анализът се основава на проведени интервюта с жители на квартала и с работещи в Бизнес парка, както и на наблюдения на автора на обитаването на пространството на Бизнес парка в различно време на деня. Ивайло Начев, Създаването на модерния град: Загреб, Любляна и Сараево в края ХIX - началото на XX век, проследява формирането на трите града като модерни градски пространства, фокусирайки се върху техните централни части. И трите града – основателно наричани от автора „квази-столици“ – претърпяват значими и различаващи се трансформации в края на ХIX и началото на XX в., утвърждавайки се като административни центрове в рамките на Австро-Унгарската империя. Основата на анализа са главно архивни документи. Боян Захариев, Плетеница от улици – анализ на обособени градски територии в София и Пловдив с методите на пространствения синтаксис, си поставя два основни въпроса: има ли методът на пространствения синтаксис обяснителна сила в български контекст; има ли основания твърдението, че социалното и физическото пространство в града са изоморфни. Авторът от една страна представя малко познатия инструментариум на пространствения синтаксис, а от друга – критично оглежда приложението му върху няколко различаващи се градски района в София и Пловдив. Четвъртата статия в годишника – на Савина Шаркова, Социалистическата жена между публичното и частното (1967-1973). Визии, противоречия, политически действия през социализма в България, е част от нейната докторска дисертация. Тя подлага на детайлен анализ един от ключовите документи, формиращ политиката към жените: За издигане ролята на жената в изграждането на развитото социалистическо общество (Решение на Политбюро на ЦК на БКП от 6 март 1973 година). (Текст - проф.д.с.н. Майя Грекова)