Actio pro socio in article 240а оf Commercial Law. Journal “Commercial and competition law”, № 7 (in Bulgarian)

Abstract

Статията изследва въвеждането в българското акционерно право с 240а ТЗ (ДВ, бр. 58/2003 г.) на деривативния иск (shareholders’ derivative action) като аналог на римскоправната actio pro socio. Искът по чл. 240а ТЗ отразява съвременните тенденции в корпоративното управление, намерили място и в българския закон. Сред тях са: задължението на членовете на управителните органи да полагат грижата на добър търговец и да се ръководят от интересите на АД и на неговите акционери (чл. 237, ал. 2 ТЗ); сделките на разпореждане със съществено имущество на АД (чл. 236 ТЗ) или сделките между АД и членовете на неговите съвети или свързани с тях лица (чл. 240б ТЗ). Деривативният иск дава право на акционери, които притежават поне 10 на сто от капитала на АД да предявят иск за търсене на отговорност от членове на съвета на директорите, съответно на надзорния и управителния съвет, за вреди, причинени на дружеството. В статията се търси мястото на деривативния иск в системата от защитни права на акционера. Обяснени са защитната и контролна функция на деривативния иск и неговата субсидиарност. Тъй като чрез деривативния иск акционерът упражнява чуждо право (actio pro socio) - това на акционерното дружество срещу членовете на съветите за вреди, причинени му с действия или бездействия, се търси сходство между него и сурогационния иск по 134 ЗЗД.