Принципът на автономията в биоетиката

Abstract

Принципът за уважение към автономността има важна роля в хода на повече от 40-годишното развитие на биоетиката. Утвърждаването му като етически и правен принцип в медицината е обвързано с определен обществен и политически контекст в Европа и Америка, с повишена обществена активност и чувствителност към проблемите в областта на медицината и медицинските изследвания. Приемането му съществено променя медицинската практика и отношенията между лекар и пациент. Докладът разглежда тълкуването на автономията в конкретния контекст на медицината – не като морална автономия, а като самоопределение в широк смисъл, не като идеална автономия, а като изискване, обвързано с преценка на конкретни способности и компетенции и с удовлетворяване на минимални критерии по отношение на личните избори и решения. Проблемите около различни интерпретации на автономността са илюстрирани посредством няколко меродавни позиции в биоетиката. Основният въпрос е как мислим връзката и обвързаността, които понятието за автономия предполага, а също и ограниченията на индивидуалните избори при едно подобно разбиране.