dc.description.abstract |
През март 2017 г. катедра Социология организира двудневна научна конференция на тема „Как живеем заедно: общности, институции, мрежи“, с която отбеляза 40-годишнината от основаването на специалността. Замислена като покана за диалог между социални учени и изследователи от различни институции, конференцията събра представители освен на катедра Социология, и на Института за изследване на обществата и знанието при БАН, Университета за национално и световно стопанство, Югозападния и Пловдивския университет. В настоящия том на Годишни- ка на СУ „Св. Кл. Охридски“, книга Социология, публикуваме част от до- кладите, изнесени в рамките на двудневната конференция. Независимо от това, че по различни причини не бе възможно да публикуваме всички доклади, смятаме, че предложената селекция е представителна за многообразието на основните теоретични и изследователски перспективи и въпроси, формулирани и дискутирани в рамките на конференцията: взаимодействието и общността с Другия в условията на задълбочаващи се социални и културни различия, трансформациите на националните и регионални идентичности в условията на все по-радикално фрагментиране на социалното, трансформациите на жизнените шансове и публичната сфера, на социалните неравенства и ценностните нагласи.
Този брой на Годишника е специален и по друга причина: в него публикуваме и доклади на докторанти, представени в рамките на нов научен форум: „Национална конференция за докторанти по социология“. Възникнала като спонтанна инициатива на бивши докторанти, настоящи преподаватели в различни академични институции, националната докторантска конференция по социология си поставя за цел да стимулира обмена на идеи между докторанти по дисциплината, както и на знания и опит между докторанти и утвърдени учени в рамките на една обща научна инициатива. Трите доклада, които публикуваме тук, са специално отличени от журито на конференцията.
От редколегията |
|
dc.description.tableofcontents |
СЪДЪРЖАНИЕ
I. Доклади от юбилейната конференция на специалност Социология
„Мост“ и „врата“. Социална дистанция и модели на превода в „световното рисково общество“/7
Светла Маринова;
Измерения на глокалността: локалният страх срещу глобалните заплахи. Локалните „Ние“ срещу виртуално-глобалните „Те“/9
Петя Кабакчиева;
Трансформации в житейските шансове в малкия град/26
Димитър Благоев;
За границите на употреба на понятието „идентичност“ в социалните науки/42
Боян Знеполски;
Граница, наследство, наследници/58
Меглена Златкова;
Глобалното публично пространство
Светлана Христова;
Социално-икономически неравенства и рискови поведения сред учениците в България: резултати от HBSC
Елица Димитрова и Татяна Коцева;
Биологично земеделие и ценностно ангажиране в България (2000-2013): теоретични и емпирични приближения
Петя Славова;
Перспективи пред популистката радикална десница в България
Петър Чолаков;
II. Доклади от националната докторантска конференция
Психологически експертизи, техники и практики в България – към (само)управляемостта на неолиберална субектност. Анализ на интервюта 65
Симеон Кюркчиев;
Дистанция от ролята на майка в Web 2.0./95
Гергана Ненова;
Трудовите онлайн консултации като пространства на всекидневна гражданска активност в съвременното българско общество/98
Петя Климентова. |
|