Управление на неполучени електронни писма

Abstract

При използване на електронната поща като начин на комуникация, изпращачът не може да бъде сигурен, че изпратеният от него имейл е пристигнал успешно до съответния получател. Електронните писма, които не могат да бъдат получени, се разделят на две групи – hard bounce и soft bounce. Hard bounce са електронни писма, които не могат да бъдат получени изобщо, т.е. отхвърлени (от сървъра) писма. Това може да се получи, когато домейнът не съществува, има мрежов проблем от страна на получателя, адресът е 2 невалиден или имейл сървърът на получателя е блокирал сървъра на изпращача. Soft bounce са електронни писма, които са достигнали до имейл сървъра на получателя (адресът е валиден), но не достигат до самия него, т.е. неполучени (от адресата) електронни писма. Това може да се получи, ако имейл сървърът е претоварен, кутията на получателя е препълнена, или имейлът е твърде голям. В повечето случаи, при възникване на hard или soft bounce, изпращачът получава известие за възникналия проблем. Възможна е и ситуация, в която такова известие да не се получи (например имейл сървърът на получателя може да приеме въпросното писмо като спам и да го филтрира, без да изпрати съобщение уведомяващо за това изпращача). Такъв имейл можем да наречем изгубен. Целта на дипломната работа е да анализира проблемите свързани с hard и soft bounce електронни писма. Като резултат от това изследване, е предложен дизайн и реализация на софтуерно приложение, което да служи за решение на hard и soft bounce проблема. Съществува голяма гама от софтуерни продукти, опитващи се да се справят с него, но без да предлагат решение за случаите с изгубените имейли, тъй като следят само получените имейли. За да се справи с проблема с изгубените имейли, предложеното в дипломната работа софтуерно приложение, следи не само получените писма, но и изпратените. В дипломната работа се разгледани и анализирани на soft и hard bounce проблемите и са проучени съществуващи решения за тези проблеми. Разгледани са също така и дизайна, реализацията на разработеното софтуерно приложение и методите с които то е тествано. Като заключение са анализирани резултатите и са посочени основните предимства и недостатъци на разработеното решение. При реализацията на софтуерния продукт, са използвани Java, Java RMI, Swing и MySQL база от данни.