Abstract:
Дисертацията разглежда сложните отношения между памет и история в новосъздадените музеи на комунизма в Централна и Източна Европа след 1989 г. Историческите репрезентации на комунизма в музейните институции предлагат изключително благодатен терен за изследване на процесите на музеификация – като визуализират и опредметяват комунистическото минало, музеите катализират процесите на припомняне, преработване и евентуално „помиряване” с това минало. Образите на миналото, употребени като ресурс на политическата власт в настоящето, изложени в музея, задават опорни точки на колективната памет и влизат във взаимодействие с „живата памет” на посетителите. Проблемът за отношението между история и памет в музея е разгледан от една страна през представянето на миналото в музея – през конструирането и инсценирането на музейния разказ, базиран върху конкретен исторически разказ, а от друга страна – през работата на спомена в музея, през рецепцията и отиграването на конструирания и инсцениран разказ от музейните посетители. Особено внимание е обърнато на конкуриращите се и допълващи се употреби на текст и образ в музейния наратив, допълнени от перформативните и мултимедиални измерения на музейното преживяване.
Description:
Автореферат на дисертация за присъждане на образователна и науч. степен "Доктор", Проф. направление 3.1 - Социология, антропология и науки за културата, Науч. спец. 05.08.33 - Теория и история на културата (Културна антропология) СУ "Св. Климент Охридски", Философски факултет, Катедра "История и теория на културата". Научен ръководител: проф. д.ф.н. Ивайло Стефанов Дичев