Доклад за резултатите от националното изследване на условията на труд в България

Abstract

ВЪВЕДЕНИЕ През последните години в Европа безопасността и здравето при работа (БЗР) се разглеждат в един по-глобален аспект на благополучие на работното място. Налага се схващане и се промотира отношение към важността на условията на труд, представяйки ги като неразделна част от индивидуал ното и общественото благоденствие, както и като основна детерминанта на управлението на качеството, икономическото развитие, конкурентоспособността, ръста на заетостта и други. Една от основните причини за това префокусиране на разбирането за БЗР е стимулирането на тяхното развитие отвъд спазването на минималните законови изисквания в посока тясно обвързване на икономическото представяне на стопанските агенти и осигуряване на качествени условия на труд. Всичко това се базира на множество доказателства през последните десетилетия за значителния принос както на производителността, така и на качеството на труда върху икономическия растеж, заетостта и социалното благополучие. Настоящият доклад е основният резултат от проведеното национално изследване на условията на труд в България в периода юли–октомври 2010 г. като етап от реализиране на стратегически проект на Главна инспекция по труда (ГИТ) „Превенция за безопасност и здраве при работа”, финансиран по мярка 2.3. „Подобряване условията на труд на работното място” на оперативна програма Развитие на човешките ресурси 2007–2013 г. Изследването и респективно докладът включват събиране на информация за условията на труд в предприятия от всички икономически сектори в България, съгласно Класификацията на икономическите дейности (КИД) 2008, анализ на тази информация, предложение за класиране на най-рисковите сектори в икономиката и общи изводи и препоръки за политики в областта на условията на труд. Предложеното класиране на рисковите сектори в доклада ще послужи като основа за определянето на 12 рискови сектора в икономиката. За тях в рамките на по-големия проект ще бъдат разработени и впоследствие поддържани актуални профили на БЗР, ще се разработят и внедрят в конкретни предприятия от тези сектори модели на системи за управление на дейността по БЗР и накрая ще се изработи и приложи практически инструментариум за оценка на риска на работното място по отношение на БЗР в избрани предприятия от целевите сек- тори. В допълнение се предвижда да се подготвят и кодекси за добри практики, ръководства за практически правила и ръководни принципи по БЗР. Междувременно информацията, изводите, препоръките от това изследване и в частност от настоящия доклад,отново в рамките на големия проект на ГИТ, ще послужат и за широкoобхватна информационна и образователна кампания относно представяне на резултатите от проучването, семинари за експерти и заинтересовани страни относно моделите за управление на БЗР и практическия инструментариум за оценка на риска на работното място. Разработването на доклада се базира на събрана информация в периода юли–октомври 2010 г. В рамките на работата на терен бяха използвани различни инструменти и източници на данни. Бяха проведени над 2250 стандартизирани интервюта сред наети по икономически сектори, попълнени бяха близо 16 200 онлайн анкети и около 2500 анкети по пощата сред работодатели, наети и служители по БЗР. За над 200 предприятия бяха набавени данни от замервания на факторите на работната среда, бяха проведени и 5 фокус групи сред специфични про фесионални среди като служби по трудова медицина, служители по БЗР, синдикати, лаборатории за замервания на факторите на работната среда и работодатели. За целите на сравнителния анализ бяха използвани включително и административни данни от Националния осигурителен институт, както и европейски източници. Самото изложение на доклада е събрано в рамките на 15 основни глави. След въведението на настоящата първа глава следва представяне на профила на респондентите, както и арактеристиките на икономическите сектори според профила на работещите в тях, като това става в глава II Контекст и структурни данни. В глава III се описват методологията за анализ по елементи на условията на труд, както и един от методите за оценка и класиране на риска по сектори като част от представянето на самите елементи. От IV-та до XII-та глава включително се прави представяне на девет обобщаващи елемента на условията на труд, включващи „естество на работа”, „работна среда”, „организация на работата”, „работно време”, „работа и здраве”, „заплащане на труда”, „информиране и консултиране”, „дискриминация и насилие и работа и живот извън работата”. За всеки един от елементите са представени въвеждащо тенденции в неговото развитие в глобален и европейски мащаб, след това подробно се анализират събраните емпирични данни общо и по сектори, добавят се, където е полезно, административна информация или фактически данни от замервания на фактори на работната среда, както и изводи и мнения от фокус групи, проведени в рамките на изследването. В глава XIII са представени оценки и класирания на риска по сектори на базата на няколко алтернативни, но и допълващи се подхода. Голяма част от елементите, които участват в оценката на риска, са анализирани и в глава XIV, където се търсят връзки и се оценяват посоката и силата на тези взаимозависимости между отделните елементи на условията на труд и някои ключови променливи за измерване на риска от гледна точка на безопасността и здравето при работа. Докладът завършва с глава XV, където са направени основни изводи и препоръки за потенциални политики в областта на условията на труд. Към доклада има и допълнителни материали, включващи методологията на събиране на първичните данни, всички събрани статистически данни от работата на терен (в електронен вариант), профили на 12-те рискови сектора и един допълнителен ма- териал относно международни практики за прилагане на системи за управление на БЗР и кодекси за добри практики на национално и корпоративно ниво. Всички те се намират на разположение в ГИТ.