Българската каталогизация в глобалното информационно пространство на ХХІ век. Анализи, стратегии, перспективи

Abstract

Електронните ресурси от всякакъв тип, тяхното каталогизиране и осигуряването на надежден и бърз достъп до съдържанието им са от особена важност за съвременното общество на знанието. Преодоляването на времевите и пространствени разстояния чрез използването на световната мрежа създават условия за все по-активното създаване и използване на електронните ресурси. В световен мащаб непрекъснато се разработват и осъществяват проекти за дигитализация на световното културно наследство. На дневен ред е осъществяването на свободен достъп до научно-изследователска информация. Все по-често библиотеките и информационните центрове създават наред с традиционните си фондове и виртуални колекции от ресуси, които също изискват да бъдат каталогизирани, да са достъпни и да бъдат съвместими по между си. В такива условия и в търсенето на решение за бързия достъп до информация се създава концепцията за мета-данните, която се стреми да преодолее проблема за обхвата и каталогизирането на електронните ресурси. Появата и лавинообразното развиване на множество схеми с мета-данни, установяването на тяхната неспособност да гарантират надежден достъп до информация довеждат до сближаването на методите за анализ и описание на документите, развити от традиционната каталогизация и схемите с мета-данни. Търсят се пътища и се развиват нови подходи за осигуряване на съвместимост между отделните схеми. В тази, на пръв поглед, хаотична среда постепенно влиза и българската каталогизация. У нас е поставено началото на изграждането на виртуални колекции от пълнотекстови документи, свързани с българската култура и история. Дискутират се промени в закона за задължителния екземпляр по отношение депозирането на електронните документи с динамичен характер, създавани от български производители. Тяхното включване като обект за депозиране в закона за задължителния екземпляр ще изправи каталогизаторите пред проблемите на подбора и регистрацията им. Като следствие от тази тенденция е необходимо да изследваме и проучим характера им, техните отличителни черти, да изработим критериите за оценка и подбор и да вземем решение относно стандарта, който най-добре ще отговори на нашите нужди. Така очертаната проблематика и посочените глобални тенденции в развитието на каталогизацията показват необходимостта от анализ и развитие на стратегии за бъдещето на българската каталогизация и определят актуалността на темата на предлагания дисертационен труд. Цел на изследването е да анализира и установи съвременното състояние на каталогизацията в България в контекста на процесите, протичащи в световен мащаб и да създаде предпоставки за изработването на обосновани стратегии за бъдещото развитие на каталогизационните процеси в страната, съобразени както с националните традиции, така и с глобалните тенденции. Обект на изследването е българската каталогизация. Встрани от полезрението ми остават въпросите, свързани с организационната проблематика на каталогизацията. Това ограничение се налага поради важността на тази проблематика, която изисква своето всестранно и задълбочено изследване и би трябвало да е обект на отделен, самостоятелен анализ. Нейното засягане в хода на изложението е доколкото тя е в тясна връзка с теоретичната и нормативна основа на каталогизацията или е свързана с определени национални специфики. Предмет на изследването са стандартите за библиографско описание, комуникативните формати, схемите с мета-данни, оценка на българските софтуерни библиотечни продукти.