Protection of shareholders in general and public J.S.C. Sofia, Publishing hause “Labour and Law”, 2010 (in Bulgarian)

Abstract

В монографията се въвежда нетипичното правно понятие „обикновено” акционерно дружество (уредено в ТЗ), за да се разграничи от публичното акционерно дружество (уредено в ЗППЦК). За да могат да се установят сходствата и в същото време да се откроят различията между двата правни режима, се използва като основа за теоретичното осветляване обикновеното АД и върху него се нанасят специфичните „цветове” на публичното дружество. Центърът на изследването е „закрилата” на правата на акционерите като превенция срещу евентуалната опасност. Затова в § І от монографията, който обхваща особените правила за сключване на сделки (чл. 236 ТЗ и чл. 114, чл. 114а и чл. 114б ЗППЦК) и преодоляването на конфликта на интереси при договори, сключвани между АД и заинтересовани лица (чл. 240б ТЗ и чл. 114, ал. 2 ЗППЦК) се използва понятието „закрила”. Именно особеният ред, предвиден за сключването на тази категория сделки представлява законодателна гаранция за закрила интересите на акционерите. В § ІІ от монографията, който изследва правното положение на акционерите при изменение на капитала на АД, използвам понятието защита, защото при нарушаване на правата им те са защитени на процесуално ниво с исковете по чл. 71 и 74 ТЗ. В § ІІІ от монографията са изследвани специфичните права на акционера да напусне дружеството при преобразуване и да иска изкупуване на акциите му, което е неговата законодателна „закрила”, ако е гласувал против решението на общото събрание за преобразуване. В § ІV от монографията са разгледани специфичните малцинствени права на акционерите по отношение на общото събрание на АД. Извън обхвата на изследването е общата процесуална защита на акционерите, с изключение на специалната защита, която акционерите имат чрез косвените искове (action pro socio). Тази защита се означава като специална, за да се отграничи от защитата, която акционерите имат по чл. 71 и чл. 74 ТЗ (§ І, р. ІІІ).