Abstract:
В статията се анализират ограниченията на възгледа за т.н. „дигитално разделение”, отразяващо неравенството в достъпа и използването на съвременните ИКТ. Разкриват се методологическите основания на тази концепция в термините на технологическия детерминизъм. На основата на емпирични данни за социалния профил на потребителите на традиционни (пощенски) и модерни информационни услуги в България се защищава концепцията за социалната вграденост на технологията. Според нея, съвременното дигитално разделение е едно от измеренията на по-общото информационно неравенство, което е социално, а не технологично по своята същност.