<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?>
<rdf:RDF xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/" xmlns="http://purl.org/rss/1.0/" xmlns:rdf="http://www.w3.org/1999/02/22-rdf-syntax-ns#">
<channel rdf:about="http://hdl.handle.net/10506/1142">
<title>Резултати от проекти / Results of the projects</title>
<link>http://hdl.handle.net/10506/1142</link>
<description/>
<items>
<rdf:Seq>
<rdf:li rdf:resource="http://hdl.handle.net/10506/1396"/>
<rdf:li rdf:resource="http://hdl.handle.net/10506/1165"/>
<rdf:li rdf:resource="http://hdl.handle.net/10506/1143"/>
</rdf:Seq>
</items>
<dc:date>2026-02-28T04:59:28Z</dc:date>
</channel>
<item rdf:about="http://hdl.handle.net/10506/1396">
<title>Оценка на информационните компетентности на студентите от първи курс във Философски факултет на СУ "Св. Кл. Охридски"</title>
<link>http://hdl.handle.net/10506/1396</link>
<description>Оценка на информационните компетентности на студентите от първи курс във Философски факултет на СУ "Св. Кл. Охридски"
Лозанова-Белчева, Елица
Представени са резултати от проект "Изследване и анализ на информационните компетентности на студентите от Философски факултет на СУ "Св. Кл. Охридски" № 124/2016 по фонд „Научни изследвания на СУ „Св. Кл. Охридски“
</description>
<dc:date>2016-12-01T00:00:00Z</dc:date>
</item>
<item rdf:about="http://hdl.handle.net/10506/1165">
<title>Механизмът за сътрудничество и проверка – споделена политическа безотговорност между Европейската комисия и българските правителства : (Резултати от аналитични наблюдения върху юлските доклади на ЕК за България)</title>
<link>http://hdl.handle.net/10506/1165</link>
<description>Механизмът за сътрудничество и проверка – споделена политическа безотговорност между Европейската комисия и българските правителства : (Резултати от аналитични наблюдения върху юлските доклади на ЕК за България)
Димитров, Георги; Харалампиев, Калоян; Стойчев, Стойчо; Тонева-Методиева, Линка
"Настоящият текст по същество е доклад за резултатите от проучване, което възникна като страничен продукт при изпълнението на проект “Ролята на политиките за борба с корупцията в отношенията ЕС-България”, осъществен от интердисциплинарен екип от изследователи на Философски факултет от СУ”Св.Кл. Охридски” през 2012 г. Предварителната нагласа бе да установим по какъв начин Механизмът за сътрудническо и проверка (МСП)1* на ЕК вижда тези политики като проблем: дали постоянства във времето или се променя, дали намалява или се задълбочава или, евентуално, се преобразува. Предвиждахме да разгърнем проучването в сравнителен план, доколкото това е ключов проблем също и за Румъния (както е доказано от проучванията на Менделски, Танасию, Раковика, Ганев, Андреев, Иванов, Мунгиу-Пипиди, Дирзу и мнозина други). Фокусирахме вниманието си основно върху юлските доклади по МСП, чрез който се реализира партньорството между ЕК и правителствата на България и Румъния като специфична форма и фаза на историческа иновация на следприсъединителната условност на ЕС, защото в тях се дават едновременно и фактологически обобщения, но и политическа оценка на хода на процесите."
</description>
<dc:date>2013-01-01T00:00:00Z</dc:date>
</item>
<item rdf:about="http://hdl.handle.net/10506/1143">
<title>Доклад за резултатите от националното изследване на условията на труд в България</title>
<link>http://hdl.handle.net/10506/1143</link>
<description>Доклад за резултатите от националното изследване на условията на труд в България
Стефанова, Милена; Харалампиев, Калоян; Томова, Татяна; Калфова, Елена; Нейков, Иван; Господинова, Златка; Петрова, Петромила; Димитров, Йордан
ВЪВЕДЕНИЕ&#13;
През последните години в Европа безопасността и здравето при работа (БЗР) се разглеждат в един по-глобален аспект на благополучие на работното място. Налага се схващане и се промотира отношение към важността на условията на труд, представяйки ги като неразделна част от индивидуал&#13;
ното и общественото благоденствие, както и&#13;
като основна детерминанта на управлението на качеството, икономическото развитие,&#13;
конкурентоспособността, ръста на заетостта и други. Една от основните причини за&#13;
това префокусиране на разбирането за БЗР&#13;
е стимулирането на тяхното развитие отвъд&#13;
спазването на минималните законови изисквания в посока тясно обвързване на икономическото представяне на стопанските агенти и осигуряване на качествени условия на труд. Всичко това се базира на множество доказателства през последните десетилетия за значителния принос както на производителността, така и на качеството на труда върху икономическия растеж, заетостта и социалното благополучие.&#13;
Настоящият доклад е основният резултат от проведеното национално изследване на условията на труд в България в периода юли–октомври 2010 г. като етап от реализиране на стратегически проект на Главна инспекция по труда (ГИТ) „Превенция за&#13;
безопасност и здраве при работа”, финансиран по мярка 2.3. „Подобряване условията на труд на работното място” на оперативна програма Развитие на човешките ресурси 2007–2013 г. Изследването и респективно докладът включват събиране на информация за условията на труд в предприятия от всички икономически сектори в България, съгласно&#13;
Класификацията на икономическите дейности (КИД) 2008, анализ на тази информация, предложение за класиране на най-рисковите сектори в икономиката и общи изводи и препоръки за политики в областта на условията на труд. Предложеното класиране&#13;
на рисковите сектори в доклада ще послужи&#13;
като основа за определянето на 12 рискови&#13;
сектора в икономиката. За тях в рамките на&#13;
по-големия проект ще бъдат разработени&#13;
и впоследствие поддържани актуални профили на БЗР, ще се разработят и внедрят в конкретни предприятия от тези сектори модели на системи за управление на дейността по БЗР и накрая ще се изработи и приложи практически инструментариум за оценка на риска на работното място по отношение на&#13;
БЗР в избрани предприятия от целевите сек-&#13;
тори.&#13;
В допълнение се предвижда да се подготвят и кодекси за добри практики, ръководства за практически правила и ръководни принципи по БЗР. Междувременно информацията, изводите, препоръките от това изследване и в частност от настоящия доклад,отново в рамките на големия проект на ГИТ,&#13;
ще послужат и за широкoобхватна информационна и образователна кампания относно представяне на резултатите от проучването, семинари за експерти и заинтересовани страни относно моделите за управление на БЗР и практическия инструментариум за оценка на риска на работното място.&#13;
Разработването на доклада се базира на&#13;
събрана информация в периода юли–октомври 2010 г. В рамките на работата на терен бяха използвани различни инструменти и източници на данни. Бяха проведени над 2250 стандартизирани интервюта сред наети по икономически сектори, попълнени бяха&#13;
близо 16 200 онлайн анкети и около 2500 анкети по пощата сред работодатели, наети и служители по БЗР. За над 200 предприятия бяха набавени данни от замервания на факторите на работната среда, бяха проведени и 5 фокус групи сред специфични про&#13;
фесионални среди като служби по трудова медицина, служители по БЗР, синдикати, лаборатории за замервания на факторите на работната среда и работодатели. За целите на сравнителния анализ бяха използвани включително и административни данни от Националния осигурителен институт, както и европейски източници.&#13;
Самото изложение на доклада е събрано в рамките на 15 основни глави. След въведението на настоящата първа глава следва представяне на профила на респондентите, както и арактеристиките на икономическите сектори според профила на работещите в тях, като това става в глава II Контекст и структурни данни. В глава III се описват методологията за анализ по елементи на условията на труд, както и един от методите за&#13;
оценка и класиране на риска по сектори като част от представянето на самите елементи.&#13;
От IV-та до XII-та глава включително се прави&#13;
представяне на девет обобщаващи елемента на условията на труд, включващи „естество на работа”, „работна среда”, „организация&#13;
на работата”, „работно време”, „работа и&#13;
здраве”, „заплащане на труда”, „информиране и консултиране”, „дискриминация и насилие и работа и живот извън работата”.&#13;
За всеки един от елементите са представени&#13;
въвеждащо тенденции в неговото развитие&#13;
в глобален и европейски мащаб, след това&#13;
подробно се анализират събраните емпирични данни общо и по сектори, добавят се, където е полезно, административна информация или фактически данни от замервания на фактори на работната среда, както и изводи и мнения от фокус групи, проведени&#13;
в рамките на изследването. В глава XIII са представени оценки и класирания на риска&#13;
по сектори на базата на няколко алтернативни, но и допълващи се подхода. Голяма част от елементите, които участват в оценката на&#13;
риска, са анализирани и в глава XIV, където&#13;
се търсят връзки и се оценяват посоката и&#13;
силата на тези взаимозависимости между&#13;
отделните елементи на условията на труд и&#13;
някои ключови променливи за измерване&#13;
на риска от гледна точка на безопасността и&#13;
здравето при работа. Докладът завършва с&#13;
глава XV, където са направени основни изводи и препоръки за потенциални политики&#13;
в областта на условията на труд.&#13;
Към доклада има и допълнителни материали, включващи методологията на събиране на първичните данни, всички събрани статистически данни от работата на терен (в електронен вариант), профили на 12-те рискови сектора и един допълнителен ма-&#13;
териал относно международни практики за прилагане на системи за управление на БЗР и кодекси за добри практики на национално и корпоративно ниво. Всички те се намират на разположение в ГИТ.
Изследователска организация: Обединение “Национално изследване на условията на труд”,&#13;
включващо Балкански институт по труда и социалната политика, Научноизследователски сек-&#13;
тор към СУ “Св. Кл. Охридски”, Б.А.Д “Здравна превенция и технология за безопасност”&#13;
Изследователски проект: Национално изследване на условията на труд в България
</description>
<dc:date>2012-01-01T00:00:00Z</dc:date>
</item>
</rdf:RDF>
