- EКГ промени при перикардит
- EКГ промени при остър миокардит
- EКГ промени при хипертиреодизъм
- EКГ промени при хипотиреоидизъм
- EКГ промени при електролитен дисбаланс
- Хиперкалиемия
- Хипокалиемия
- Хипокалциемия
- Хиперкалциемия
- EКГ промени при хипотермия
- EКГ при имплантиран пейсмейкър
EКГ промени при перикардит
Елевацията на ST сегмента е конкавитет нагоре в почти всички отвеждания; дни до седмици след началото на зболяването,
ST сегментът става изоелектричен и Т вълната се негативира; тези промени могат да персистират месеци наред;
Нисък волтаж на QRS комплекса;
Електрически алтернанс: промяна в амплитудата на QRS комплексите в едно и също ЕКГ отвеждане поради промяна на електрическата ос
по време на систола и диастола /сърдечният връх плува в ексудата/.
Наличието на ST елевация налага да се направи ДД /Диференциална Диагноза/ между перикардит и остър миокарден инфаркт.
Докато при перикардит елевиралият ST сегмент е с конкавитет нагоре /concave upward/,
при миокардния инфаркт елевиралият ST сегмент е с конвекситет нагоре /convex upward/. Освен това при миокарден инфаркт промените са локализирани в определена зона
/най-често няколко съседни отвеждания/, докато при перикардитите ST промените са дифузни. При перикардитите не се образува
патологичен q зъбец и отрицателната Т вълна се появява чак когато ST сегментът стане изоелектричен /при Остър Миокарден Инфаркт Т вълната се негативира при елевиран ST сегмент/.
Фиг. ST елевация при перикардит и при ОМИ
EКГ промени при остър миокардит
ЕКГ промените при остър миокардит са неспецифични, разнообразни и могат да бъдат представени от:
- Удължаване на PQ (PR) интервала;
- Аритмии;
- Неспецифични дифузни ST-T промени;
- Промени във формата и ширината на QRS комплекса.
Тъй като ЕКГ промените при миокардитите са неспецифични, клиничната корелация е задължителна.
EКГ промени при хипертиреодизъм
При хипертиреодизъм могат да бъдат наблюдавани следните ЕКГ промени:
синусова тахикардия, предсърдно трептене /мъждене/,
надкамерни тахикардии, както и неспецифични ST-T промени.
EКГ промени при хипотиреоидизъм
Могат да бъдат наблюдавани удължен PQ (PR) интервал, нисък волтаж на QRS комплекса, плоска Т вълна, синусова брадикардия и различни
проводни нарушения (SA блокове, АV блокове).
EКГ промени при електролитен дисбаланс
Най-честите ЕКГ промени при електролитен дисбаланс са представени на следващата фигура.
Фиг. ЕКГ промени при електролитен дисбаланс
EКГ промени при хипотермия
При хипотермия могат да бъдат наблюдавани синусова брадикардия, заместителен нодален ритъм, удължен QT интервал. Особено характерна е
"J" /вълна на Osborne/, която представлява отклонение с куполообразна форма в терминалната част на QRS комплекса преди ST сегмента и Т вълната.
Фиг. "J" вълна при хипотермия
EКГ при имплантиран пейсмейкър
За електрокардиограмата при имплантиран пейсмейкър са характерни фиксираният ритъм, широк QRS комплекс и вертикална права линия преди него /наречена spike/,
изразяващата активността на стимулатора. Нейната позиция може да бъде различна при различните модели пейсмейкъри.
При работещ стимулатор, електрокардиограмата не бива да бъде анализирана повече.
Това става възможно само в епизод със собствен ритъм на пациента.
Фиг. ЕКГ при имплантиран електрокардиостимулатор