<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?>
<feed xmlns="http://www.w3.org/2005/Atom" xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/">
  <title>DSpace Collection:</title>
  <link rel="alternate" href="http://hdl.handle.net/10506/2491" />
  <subtitle />
  <id>http://hdl.handle.net/10506/2491</id>
  <updated>2026-04-24T12:22:18Z</updated>
  <dc:date>2026-04-24T12:22:18Z</dc:date>
  <entry>
    <title>Годишник на СУ "Св. Климент Охридски", Философски факултет. Социология.</title>
    <link rel="alternate" href="http://hdl.handle.net/10506/2490" />
    <author>
      <name />
    </author>
    <id>http://hdl.handle.net/10506/2490</id>
    <updated>2022-06-14T13:53:40Z</updated>
    <published>2020-01-01T00:00:00Z</published>
    <summary type="text">Title: Годишник на СУ "Св. Климент Охридски", Философски факултет. Социология.
Abstract: В настоящия брой на Годишника на специалност Социология фокусът е върху темата за образователните неравенства, и по-специално неравенствата, които произвежда и възпроизвежда системата на училищното образование в съвременна България.&#xD;
През последните три години голям екип от настоящи и бивши членове на катедра Социология, СУ „Св. Кл. Охридски“, проблематизира различни теми и аспекти на образователните неравенства в рамките на изследователския проект „Образователни неравенства и социални шансове. Стратегически цели на реформата на българското средно образование и практически резултати“, ръководен от проф. Петя Кабакчиева и финансиран от Фонд „Научни изследвания“ към МОН. Тук публикуваме критичните анализи на членовете на Софийския екип в изследователския проект: проф. Лиляна Деянова, доц. Светла Маринова и д-р Светломир Здравков.&#xD;
Те проблематизират механизмите, чрез които икономическата логика се налага над логиката на образователното поле и деформира неговия смисъл и ценност, както и последствията от този процес: снижаването на образователните изисквания и резултати и най-вече образуването на паралелни светове на училищното образование – „елитните“ училища, които трупат образователни богатства и монополизират „доброто“ образование – от една страна, и учили- щата с ниски образователни резултати – места на лишеност от образователни блага и жизнени шансове – от друга. В този смисъл текстовете могат да се четат като взаимно допълващи се. Те са представителни и за критическата нагласа, с която изследователският екип подхожда към проблемите на съвременното образование в България.&#xD;
&#xD;
От редколегията</summary>
    <dc:date>2020-01-01T00:00:00Z</dc:date>
  </entry>
</feed>

