Приложение на CORBA



Начало
Общи сведения за CORBA
OMG и архитектура на CORBA
Обектен модел на CORBA
Езикът IDL
Проект BioStandards
Приложение на CORBA в пациентските регистри
  • Общи данни
  • Методи за реализация
  • Резултати
  • Приложение на CORBA в телероботиката
     
     

    Въведение:


    1.1. Проблеми

        Важността от обмена и единството на данните за пациенти през хетерогенни бази данни и институционални граници е подчертавана от много изследователи. Възможността да се прехвърлят медицински данни автоматично между здравните заведения ще ускори лечението и ще намали дублирането на тестове и предписания. Сигурната, обстойна и финансово ефективна грижа за пациентите зависи от възможността да се получи точна история на заболяването на пациента. Понастоящем, усилията да се разрешат проблемите, които съществуват при обмена на данни за пациенти между различните системи и институции включват главно стандартизация на идентификаторите, съобщенията, съдържанието, кодовете и терминологията ; приложенията в интернет за здравна помощ, сигурността на данните за пациенти, законите за защита на личните данни и т.н. В тези области има много постижения досега. Двата основни проблема, които съществуват при обмена и обединението на данните за пациенти са:

        Как да разпознаем идентичните пациенти между различните системи и институции, т.к. в момента липсват унверсални идентификатори за пациенти.

        Как да свържем данните за пациенти през нехомогенни бази данни и през границите на отделните институти.

        Това са големи проблеми при опитите да се подобрят здравните услуги чрез използване на интернет и при изграждане на добра система за медицински записи (EMRs –electronic medical records). В клиничните информационни системи и по-специално големите системи в институтите, търсенето се реализира по ключ, който е един или няколко от атрибутите в записите за пациенти (например търсене в данните на пациент по име, дата на раждане, пол и т.н. или комбинация от тях ). Тези ключове за търсене не могат да заменят пациентската идентификация (ID), а общоприетите предефинирани линкове където записът се състои от знак или група от знаци, което показва наличието на друг запис не са достатъчни за свързване на данните за пациенти. Например тези, които осигуряват здравните услуги на един пациент може да искат да достигнат до ECG записите му, които са направени в друга болница, съгласно информацията, дадена от пациента или други специалисти в болнично заведение.

        Те може да решат да използват или ID на пациента в настоящата болница или това в другата болница като ключ за търсене за достигането на записите от ECG, за да се избегне връщането на грешна информация. Когато лекарите посочат медицински запис, съдържащ съобщение :” Пациентът е прегледан на ECG през Октомври 1996”, те може да пожелаят да видят съответните ECG записи чрез едно единствено кликване на думата “ECG”. В медицинските записи има много описателни текстове и ключови думи от този тип и те могат да имат връзка към други такива. Може да има повече от един ECG запис, направени в различни институти с различни пациентски ID – та. Ще се увеличи времето за зареждане и запис на ID – та с цел ECG записите, ако те трябва да бъдат намирани поединично от всички налични бази данни. Такива ID- та се пазят някъде другаде, за да се създадат връзки към клиничните описания на данните на пациента. Ако базите данни извън собствения институт все още не са достъпни в интернет по времето на създаването на тези връзки, такива няма да могат да бъдат създадени. Дори при опит да бъде изградена цялостна база данни от връзки, в която всички нови клинични изследвания да бъдат отбелязвани от различните здравни учреждения, би било много трудно да бъдат реализирани такива хипертекстови връзки.

    1.2. Произход

        Много усилия са хвърлени в посока на това да се идентифицират пациентските данни през различните системи и институции. Редица разработчици са отбелязали важната роля на универсалния идентификатор на пациенти.

        Carpenter et. al. предложиха модел, който се състои от серия от уникални и неповтаряеми стойности плюс една допълнителна цифра. В документ, публикуван от борда на директорите на Асоциацията за Медицинска Информатика на Америка (American medical informatics association, AMIA) бе подчертана нуждата и важността на универсален пациентски идентификатор и AMIA препоръча използването на социално осигурителния номер (Social security number) като универсален пациентски идентификатор за САЩ. Предимството на социално осигурителния номер се състои в това, че всяка друга алтернатива би отнела много повече време (3-10 г) и би увеличила разходите, вероятно с билиони долари.

        Tъй като в социално осигурителната система има някои неясноти (например SSN нямат някои, които нямат гражданство, някои пациенти имат няколко SSN, а някои SSN се използват от няколко пациенти), много разработчици използват социално осигурителния номер заедно с други атрибути от записите за пациенти в обмена на данни. Така например Института по интегриране на медицински системи (Institute for Clinical Systems Integration, ICSI) имат за стандартно изискване за трансфер на пациентски данни комбинацията от социално осигурителен номер, име, пол, дата на раждане, адрес и основното ID или номер на медицински запис (MRN, medical record number).

        В Newman et al. бе използван социално осигурителния номер като блокираща променлива, а за съвпадаща променлива комбимацията от фамилното име, собственото име, инициалът от презимето, дата на раждане, пол, раса, област на пребиваване в изследване на използването на комерсиален софтуер за свързване на записите на база данни и за статистика за установяване на смъртността на пациентите. В някои проекти здравно-застрахователната информация също е била използвана за идентификатор, т.к. здравно-застрахователния номер се издава от специфична застрахователна компания и има по-голяма уникалност. Така например Kohane et al. използваха комбинация от атрибути на пациента за идентифицирането му в WEB-базираната клинична информационна система и атрибутите, поддържани от всички електронни системи за медицински записи в сътрудничество включват : име, дата на раждане, пол, адрес, застрахователен план и телефонен номер. В Golabek et al. бе използвана детерминирана мрежа за прехвърляне на справки от регистрите на пациентите, базирана на три идентификатора : здравно осигурителен номер, презиме и дата на раждане. Този идентификатор е много полезен за обмена на данни за пациенти, т.к. в много страни (като Япония), няма персонален идентификатор като SSN (социално осигурителен номер), но има застрахователна информация, която вече е регистрирана в регистрационни бази данни на пациентите за застрахователни цели. Предишните изследвания за обмена на данни през хетерогенни бази данни и институции са насочени главно в изследването на динамичните връзки между различните бази данни. Lowe et al. създаде прототип image engine за връщането и показването на клинични данни като процедурни доклади, лабораторни изследвания и т.н. от външни бази данни е реално време, използвайки агентно–базирана технология. Въпреки динамичните връзки с временна информация, съответните предищни разработки също включват изследвания на динамичното връщане на данни и mapping на случаи чрез временно разсъждаване в сферата на изкуствения интелект в медицината.

        Екипи от Kahu et al. докладваха за контекстно-чувствителен временен език за заявки, използван за получаване на данни за пациенти от обектно-ориентирана електронна система за пациентски регистри. Das et al. предложиха временна система за заявка за протоколно управлявана поддръжка на решенията. В Yohansson et al. бе описан метод за mapping на данни, базиран на заявки към мета база данни, включващ временни обработки. Междувременно, много разработки бяха проведени в областта на mapping на случаи в конкретен контекст, определянето на границите на абсолютните случаи, отделянето на новите случаи от другите, отделянето на временните връзки между случаите и т.н.

    1.3. Цели

        На базата на анализите от предходни изследвания се счита, че пренасянето на съществуващи пациентски ID чрез съвпадения на атрибути, заедно с копютърно-базирана проверка от специалист и динамичното свързване на данни на пациенти с техните ID и временна информация са разумни и осъществими решения на проблемите, съществуващи при обмена на данни за пациенти. За отбелязване е че човешката проверка в среда на разпределена обектна обработка може да елиминира някои двусмислия, които остават при съпоставянето на някои атрибути на пациентите. Ето защо различните ID –та на пациентите могат да бъдат свързани едно с друго чрез комбинация от данни за пациента, получена от хетерогенните бази данни (от множество инстиуции) и че подходът на този универсален пациентски регистър може да играе важна роля в бъдеще. Базирани на връзката между ID-та на пациентите, данните за пациентите могат да бъдат динамично свързани с пациентските ID –та и временната информация между хетерогенните бази данни и извън границите на институтите.

        Работата с разпределени обекти осигурява добра среда за разбирането на гореописаната концепция. Това е нова технология, която позволява обектите да бъдат разпределени през нехомогенни мрежи и позволява на всички от компонентите да имат поведението на единно цяло. По този нов образец може да бъде изградена универсална, ясна и адаптивна система за клинична информация, а компютризираната информация за пациентите може да бъде “споделена” между болниците, клиниките и други подобни системи. В изложението по-долу се описват методите за идентификация на пациентите и свързването на техните данни през нехомогенни бази данни и границите на институтите, използвайки технологията за работа с разпределени обекти. Описан е прототип на такава обектна рамка и там тези нови методи са описани в CORBA среда.